Трудни лабиринти
ТРУДНИ ЛАБИРИНТИ
Ние сме различни – няма да се лъжем,
световете ни са войнстващи вселени.
Но не мисля, че за нещо си ми длъжен.
Аз каквото имах – дадох безрезервно.
Твоят образ в тази буря се разпада –
от чертите му остава само драска.
Още помня как – изгубен в листопада,
с мене си потъвал в хоризонта ласкав.
Би ли поостанал – утре ще си тръгна?
А нощта заголва топлото си рамо.
Всичко се разпада – тлеещо до въглен,
чезнещо сред здрача, стихнало и нямо.
Аз не сбъднах свойте сънища наяве –
думите ти бяха груби и неточни.
Случва се човекът – сякаш в стих забравен,
да се свие до невзрачна сива точка.
Толкова въпроси – отговори липсват.
Мъкна тишината – тежка като бреме.
Утре ще е друго, изгревът е плиснал
златната си чаша в по-щастливо време.
© Валентина Йотова All rights reserved.
