Трябва да се усмихваме
на всеки ден,
на всеки час,
на живота изваян от птици!
Трябва да поемаме дъха
на лъча спуснат
от няколко жици,
да рисуваме криле,
да гоним вятъра
в полето непознато
и да се усмихваме
повече,
отколкото трябва!
Трябва да имаме
сърца,
по-големи и пълни
с надежда и топлина!
Трябва да имаме
доброта, която
някой ден ще спаси света!
Трябва да бъдем
най-вече хора,
а не название и копия
на реалността!
© Силвия Йорданова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
