Трябва да се усмихваме
на всеки ден,
на всеки час,
на живота изваян от птици!
Трябва да поемаме дъха
на лъча спуснат
от няколко жици,
да рисуваме криле,
да гоним вятъра
в полето непознато
и да се усмихваме
повече,
отколкото трябва!
Трябва да имаме
сърца,
по-големи и пълни
с надежда и топлина!
Трябва да имаме
доброта, която
някой ден ще спаси света!
Трябва да бъдем
най-вече хора,
а не название и копия
на реалността!
© Силвия Йорданова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
