Jul 27, 2008, 11:49 PM

Трябваше

  Poetry
719 0 8
 

Трябваше

 

Трябваше да видиш как танцува...

Да се слееш с нея в ритъм на магия,

да усетиш лекотата, да й се любуваш,

да те грабне с чар нейната стихия...

 

Трябваше да чуеш как тя пее...

Да почувстваш мелодията във кръвта си,

поне за миг с песен да те завладее,

за да се усмихнеш - дори и във съня си.

 

Трябваше да видиш как тя страда...

Да се огледаш в нейните сълзи,

да паднеш с нея, когато и тя падна

и да й върнеш убитите вече мечти...

 

А ти мълча и просто... живя.

Не се разплака, не се и усмихна.

Не разбрах и до днес за какво копня...

Просто живя си там... кротко и тихо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави, Злати!
  • Малко обвинително, но може би заслужено!
    Хареса ми стиха!
  • Трябваше,да,трябваше...
    Хубавичко е.
  • Невероятно!
  • Накрая развали финала."Кротко и тихо" са точните думи, но на финала някак подредбата ми се стори не много добра."Кротко и тихо през живота премина..." някак по ми се връзва. Или по скоро "Кротко и тихо Живота подмина..."

    Абе, с три думи-измисли друг финал.Идеята е хубава.Поздравчета!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...