stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
Nov 21, 2010, 9:07 PM

Тръгвай, без да се обръщаш 

  Poetry » Love
654 0 9

 

 

Заключи ме при себе си... Взе ме,

а после си отиде тъй набързо...

 

Разграби ме цялата. Стига!

Остави ми нещичко поне...

Но ти не чуваш, любиш ме

и взимаш последната част

от моето прашно сърце!

 

Махни ми оковите, моля...

Кажи, че няма да те видя,

че никога няма да се върнеш,

за да мога и последното си

късче надежда да погубя.

 

А ти ми даваш блянове,

подплатени с груби лъжи.

Не искам да ти вярвам,

но го правя. Хайде тръгвай,

бързо тичай, при нея иди.

 

Нека сега тя те прегръща,

да те докосва с топли ръце.

Но, моля те, не я обричай

на таз погубваща любов.

Смили се над нея поне...

 

Не я измъчвай, тъй както

с мен направи. Не я заричай

на подобна гибел жестока,

която хората често погубва.

Недей, а просто я обичай...

 

 

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??