Тръгвай, без да се обръщаш
Заключи ме при себе си... Взе ме,
а после си отиде тъй набързо...
Разграби ме цялата. Стига!
Остави ми нещичко поне...
Но ти не чуваш, любиш ме
и взимаш последната част
от моето прашно сърце!
Махни ми оковите, моля...
Кажи, че няма да те видя,
че никога няма да се върнеш,
за да мога и последното си
късче надежда да погубя.
А ти ми даваш блянове,
подплатени с груби лъжи.
Не искам да ти вярвам,
но го правя. Хайде тръгвай,
бързо тичай, при нея иди.
Нека сега тя те прегръща,
да те докосва с топли ръце.
Но, моля те, не я обричай
на таз погубваща любов.
Смили се над нея поне...
Не я измъчвай, тъй както
с мен направи. Не я заричай
на подобна гибел жестока,
която хората често погубва.
Недей, а просто я обичай...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
