Тъжно е в душата ми и мрачно,
облаци надвиснали са там.
И тревогата вълна надига,
и бушува страшен ураган.
Уж е пролет! Трябва да сме ведри!
Трябва да сме слънчеви, добри!
Искам аз тъгата да прогоня,
да огреят слънчеви лъчи!
Искам със усмивка на лицето
да посрещам всеки следващ ден.
Тръгвай си, тъга, от мене вече!
Не искам повече да съм ти в плен!
25.03.2008
Анна Дюлгерова
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
