Тъжно е в душата ми и мрачно,
облаци надвиснали са там.
И тревогата вълна надига,
и бушува страшен ураган.
Уж е пролет! Трябва да сме ведри!
Трябва да сме слънчеви, добри!
Искам аз тъгата да прогоня,
да огреят слънчеви лъчи!
Искам със усмивка на лицето
да посрещам всеки следващ ден.
Тръгвай си, тъга, от мене вече!
Не искам повече да съм ти в плен!
25.03.2008
Анна Дюлгерова
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
