Mar 31, 2020, 7:50 AM

Тръгвам!

  Poetry
750 0 5

Тръгвам

 

Тръгвам нанякъде, без път и посока,

рея се с вятъра, прегазвам морета,

гуша се в облаци, прескачам потоци,

в слънце се къпя, тичам през тучни полета,

многоцветна дъга ми протяга ръка,

не спирам, вървя към върха,

искам да видя отгоре света,

 

искам да чуя отгоре на птиците песента,

да изживея стремежа към вечността;

кой е живецът, възраждащ изтерзана душа,

кой на отчаяния дава нови крила,

кой на живота, когато изход няма,

живот дава и път към върха?

Искам... Вървя и вървя...

 

30 03 2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гени, мечтите са волни птици! Благодаря ти!
    Дени - и ти на мен!
  • Създаваш ми настроение!
    ☺️🌺
  • Като чета, мисля, че не вървиш, а летиш.
  • "Купете си новото луксозно колекционерско издание на Нешънал джеографик, 100 места, които ще променят живота ви!"
    - Да си го купя ли, да не си ли го купя... 🐒
    шегувам се, в тоя момент рекламата ми се вижда като златна възможност, Марианке!

    генек - нали знаеш как е по женски: не знаем какво искаме, но като го видим, ще го познаем!
  • Хубаво. Отражение на женската психиатрия - върви, пък където...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...