Тръгвам си богата
посветено на...
Поглъщам с поглед жаден твоите слова,
които от душата ти безспир извират,
така смалена и далече съм от тази суета...
Потъвам в стиховете ти, които ме опиват -
от преклонението твое към Жената,
откраднала съня от морните очи,
от бялата любов на Светлината,
родила нежни,страстни рими във зори.
Богата тръгвам си,и от любов обзета
се смесвам аз сред шумната тълпа.
Отнасям у дома на думите ти красотата,
сътворена от топлия уют на твоята душа.
Боли ме от "слепите" и бедни духом по света,
които празни погледи от книгите извръщат
с мотива страшен:"Хляб не е това!". Не знаят,
че без стиховете векове назад се връщат.
© Петя Кръстева All rights reserved.
