Трън под похлупак
Ако посока нямаш. Няма шанс
до крайна гара да достигнеш читав.
Мотаейки се в търсене на знаци
за пътя всеки срещнат ще разпитваш.
„Със питане до Цариград”. Да, знам,
но хората са толкова различни.
Без ценностите пътните им карти
говорят на изчезнали езици.
Налегне ли те мързелът до степен,
че мисленето да ти е излишно.
Ще ти останат само страховете
житейското ти битие да пишат.
Страхът целта убива. Няма как
безцелно средства да се управляват.
Ще си треторазрядния глупак
между магарето и купчината плява.
Без цел в сърцето. Няма резултат,
а само някакви илюзии безплътни.
Непредвидимо – трън под похлупак
наместо орхидея ще разцъфне…
© Дочка Василева All rights reserved.
