Тръни от омраза
Часовникът тихо потраква,
сърцето без думи мълчи:
нещо тайно очаква
и за него силно тъжи.
Музика ума завладява
и песента нежно шепти,
че това, за което се надява,
са само дребни мечти.
Казваше, че няма да тръгнеш
сега, че няма да спреш.
Казваше, че за мене тръпнеш,
предсказваше твоя копнеж,
но не каза, че края наближава,
че любовта бавно умира.
Ето, ясна картина се откроява,
но сърцето с омраза я съдира.
Гора зелена пред ума цъфтеше.
Радостта бе безкрайна, нали?
И душата от любов летеше,
но си отиде, стичат се сега сълзи.
Сега очите се бавно затварят,
сълзи се тихо редят,
спомени ума заговарят
и тръни от омраза плетат.
© Няма значение All rights reserved.
