Jan 6, 2011, 7:40 PM

Ту в пламъци... (сонет) 

  Poetry » Phylosophy, Strict forms
1064 0 24

Ту в пламъци черепът тупка подут,
ту тъмни талази, подобно на клещи,
претриват въжета – не! – вени горещи –
със своите жилави устни от студ;

устата ту млъкне, обзета от смут,
щом мачта се пръсне със звуци зловещи,
ту смесва минутите с вечност и плещи
безсмислени думи, присъщи на луд;

нощта е безбрежна, когато си болен
и само луната зъба си оголен
надвесва над твоята лодка-легло!...

Но аз ще премина безкрая ѝ гнусен,
защото за мен е компас и гребло
единствено вярата в тебе, Исусе.

© Тошко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • мда, с вяра и след най-тъмната и страшна нощ идва ден.. прекрасен и лишен от смут
  • Мерси, Ани. Нощта не е страшна в перспектива за зора
  • защо нощта те е изплашила така? красив стих
  • Мерси, Станислава Право на борд!
  • Вярата-като компас и гребло-отлично попадение!
    И с наша помощ-винаги в правилната посока!
    Поздравления,Тошко!
  • Поздрави от мен за този сонет!)))
  • Аплодирам те!
  • В интерес на истината, дълго се борих с тая рима, но... така се получи/наложи.
  • Само ти можеш да римуваш гнусен с Исусе и да се получи стих!
  • Бавно но сигорно, малко по малко 6те израсте6.Поздрав!

  • Крис! Че вярвам в тебе, вярвам, ама чак дарби на лечител... Благодаря ти поне, че излекува пунктуацията на разкашлялия ми се сонет.
  • Благодаря на всички за изказаните мнения, по-специално на Нели за уточнението. На Роси -- колкото хора, толкова настроения. На Еркюл -- съгласен съм с двете стилистични забележки ("тупка", "плещи", но не и с останалите, най-вече за "пръсне", където основното е разкъсването на малки парченца -- <a href="http://www.kakvo.org/tword/%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BC">речник</a>.
  • Безспорно е, поне за мен, че авторът е напълно запознат както със старите и новите течения, уклони и стилове в поезията, така и със всички техни канони, правила и т.н.
    Затова и всеки опит да се търсят някакви формални структурни нарушения направо са си безсмислени.
    Тук ще си позволя да отбележа няколко неща, които според мен понижават качеството на стихотворението:

    „черепът тупка подут”- според мен това не е подходящ поетичен израз за сонет - даже
    само „тупка” е достатъчно за да го изпорти.
    „не!” - - ясна е само възложената роля на това „не!”, но очакваното
    изпълнение не е налице. Дори едно елементарно членуване на
    „въжета” и заместване на „не!” с многоточие звучи по-добре.
    „мачта се пръсне” - да това е поезия, която може да поеме куп недопустими в
    реалния свят неща, даже „и вълк му кротко раната ближе”, но
    случая не е такъв.
    Така или иначе, една мачта може да се „счупи”, „падне”
    „събори” и т.н., но никога „пръсне”. Е, ако авторът напълни
    вътрешна кухина в мачтата с взрив и го възпламени... тогава
    като нищо и ще се „пръсне”.
    „плещи”, Все пак не става въпрос за хумореска и освен заради римата,
    едва ли това е най- подходящата дума. До известна степен
    това се отнася и до „гнусен”
    Относно всепобеждаващата вяра в Исус ще си замълча и то единствено за да не засегна вярващите.
  • Майсторски построен, искрен стих!
  • Поздравления!
  • Който наистина не го е преживял, той не знае и не може да си го представи, макар и теоритически да се опитва. Съвършена символистична поетика! Много силно действа! Поздрав!
  • Странно настроение (за мен ), но в съвършена форма.
    А може би просто газя плитко днес?
  • Вярвай!
  • Не си ме разбрал, Тошко- сонетът ти ме кара да вярвам, че наистина преживяваш безкрая на нощта като гнусен...( има и вълшебни нощи с мечта за безкрай ) и че ще успееш да го преминеш.
    В Исус никой никого не може да "накара" да вярва, дори и с безспорно въздействащо стихо като това
  • Румяна, Веска -- така е! За много болести лекарите имат своите средства, но за други само вярата помага.

    Нели, не бих искал да те "карам" да вярваш, но пак е нещо

    Илко, всеки достоен поет
    знае: без финал, няма сонет.

    Танче, в твоя чест няма да дам никакви обяснения
  • Компас и гребло... Добре се появиха накрая, че вече започнаха да ме побиват тръпки.

    П.С.: Все обичаш да уточняваш какво си написал, че дори понякога и да се самоанализираш, не подценявай толкова читателя.
  • Дано!
    Сонетът ме кара да вярвам, че е така!


  • Добре,че е Вярата ни,иначе тъмните талази могат да ни повлекат!
Random works
: ??:??