Аз се върнах и без да искам
седнах пред белия лист.
За да се срещна пак с буквите
и да създам поредния стих.
Не съм се променил много,
аз съм си същият мил човек.
Оставам към всички отворен,
нали сме в новия век.
Аз пак обичам и този път обичам истински,
защото не веднъж съм грешил.
Искам да стигна върховете планински,
няма да спирам, така съм решил!
© Явор Перфанов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
