Туршия
Малко песто с маслини,
водорасли със гъби,
на промоция, лев и кусур,
(ами сега
къде да тикна
думичката
тюрлюгювеч)
и рецепта с мартини -
за рагу от глиган,
ще посрещна аз зимата,
стискайки в зъби
капчица морски контур.
Що по-рано не знаех
да затворя от бриза
някой трилитров буркан,
някой лъч да нанижа
от малинова сладост,
да наложа в каците бол
всички цветоухания,
всяко слънчево зайче
връз разголен балдър,
да забъркам в тавата -
кръгла, тежък бакър,
от онези, нетрайните,
късчета ясен лазур.
Щом си сипя първаче
от преврелия август,
да мезя, вместо със сол,
на лятото щуро
с небето - брокатено
от звездната
шепнеща
влюбеност
вечност.
© Таня Донова All rights reserved.
