Твоето старо момиче
Твоето старо момиче
Нали съм твоето младо момиче,
дето към тебе винаги тича.
Пее със птиците, в гъстите клони.
С внуците, пъстрото хвърчило гони.
Нищо, че вече съм побеляла,
а огледалото казва – и остаряла.
И не ми пука, че за хорска почуда,
от ненормалните, аз съм най-луда.
Бързам към теб, като на първата среща.
Без очила си. В кафето отсреща.
Срещам ти погледа: това момиче,
на моето, на младини, прилича.
Винаги гледаш ме със изненада.
В твойте очи съм толкова млада.
С поглед разплиташ душата ми бяла –
вечно разчорлена и неостаряла.
Твойто момиче! На доста години.
Минало с тебе през толкова зими.
Няма да спре, все към тебе да тича.
И като сянка да те привлича.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
