Apr 3, 2006, 10:30 AM

Твойта сянка

  Poetry
763 0 1
Не ни прекъсвай,
когато другия целувам,
другия който те измести.
Махни сянката си
от помежду ни...

Наказвам другия
за твоите грешки,
но търся те във него,
да открия от тебе съвпадение.

Дразня се, когато той
не прави нещата като теб,
но ще се науча и
него да обичам,
може би по – силно,
дори и от теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Чудесно любовно обяснение.Сега остава само да го изпратиш на който трябва,а не да пълниш сайта с глупости.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...