Творение
в памет на Арх. Александър Померанцев,
автор на проекта на Храм-Паметник "Свети
Александър Невски" в столицата София
"По воля Божия" Поетът е сам.
Застава пред белия лист на мълчанието
и изповядва душата си в храм.
Там дочува на Всевишния диханието.
И щом не трепва огънят на свещта;
щом небето като езичник раздира
ефирната си риза и стоварва вода;
поетът се радва, че стене Всемира!
И слънцето разсича със светъл меч
облачното стадо, което слиза в планините,
и там настъпва радост: там воден гмеж
по склоновете жадно тича към равнините!
Там долу, край реките птици пеят в хор!
Там слънцето в лъките е пастир свободен;
и свири, пее до насита сред ведрия простор!
За поанта поетът ще пита: "Нима това е спомен?"
© Стойчо Станев All rights reserved.
