Като старо вино
на малки глътки
ме отпивай.
Притвори очи,
аромата усети.
Стихия тиха съм,
внимавай -
ще накарам
кръвта ти
да закипи.
Ръцете ти
ме извайват плавно,
усещаш как
тялото ми тръпнещо
пламти,
с целувки нежни
ме обсипваш бавно -
с душа и тяло
твоя съм,
завинаги!
© Ласка Александрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
