Тръгваш си... И сякаш морето заплака със мен,
зъзна, а лято е. Крача в горещия ден,
няма те - просто е. Няма те... Пак съм сама,
с порив избликна в окото ми топла сълза.
Тихо е, тъжно е... Пясъкът крие следи,
бяло хвърчило във прилив на нежност лети,
боси крачета превземат със устрем света,
детска усмивка надбягва се с мойта тъга.
Тръгва си... И сякаш откъсват частица от мен,
болката вляво се слива със тъжен рефрен,
морският бряг се прегръща със страстна вълна...
Вятърът роши косите ми с твойта ръка...