Dec 4, 2007, 11:23 AM

Твоята усмивка

  Poetry » Love
1.1K 0 9
  Твоята усмивка ме връщаназад във времето,на прага на животамечтаех за пътища нови,за върхове покорени,за важни победи.Много време измина,пътувах с годините,изкачвах върхове, жънех победи.Падах, ставах ипак продължавахвсе така силна,все така уверено.В косите сребърни нишки заблестяха,малки бръчици очертават очите ми,мечтая пак за пътища нови,макар да са уморени нозете ми.
Но сърцето ми пак бие влюбено,защото твоята усмивка е същата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...