"...Твърде Човешко"
„...ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО”
(Връщам топката на Иван Христов - rudin)
От както се помня – съдбовно покръстен,
със длани ранени се ровя в пръстта.
И връщам се пак от небесния пръстен
с кървящо стъпало, смирил яростта.
И мачкам със пръстите глината свята,
безформена маса оформям във съд.
Завивам грижливо дъха на цветята,
от изгрев росата и хляб за из път.
Умът ми подсказва – създай си машина.
С човека сравнима по сила и ум.
Да гледа небето, с душа – мандолина,
долавяща тънкия лунен парфюм.
Направих машина – за триста отмяна
по сила, по скорост, с чевръстия ум.
Тя връх е на мисъл от *Гьодел огряна.
На логика чиста – безплътен куршум...
Изправих се! Гледам: в небето – кристали,
залезът – пурпур, мерло от винар,
палитра разлята във горски ливади –
раздухва в гърдите ми пареща жар.
А моят машинен монитор изписва:
Безсмислен обект... Банален пейзаж....
Червеният филтър... Диодът зависва…
Растителен, цветен фураж...
Но как е възможно? Нима съм сгрешил?
Със нож нараниха ми егото тежко.
И сякаш върлува първичен бацил!
„Човешко! Твърде човешко!“...
* Една интерпретация на Гьоделовата теорема:
Човешкият ум достига до напълно надеждни
доказателства и без да използва алгоритмични
системи. Математиката е непълна!
© Николай Начев All rights reserved.
