Тя никога не си отива,
дори когато чезнем в самота,
и мислим си, че няма сила
да ни възвърне към света.
Тя никога не си отива,
дори когато страшно ни боли,
и път не виждаме в нощта,
преборва я идва той - денят.
Тя никога не си отива,
най-вярна стража, до края
опазва ни и възкресява,
накрая ние с нея си отиваме
© П Антонова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
