Aug 7, 2025, 9:40 PM

Тя

364 2 7

Смъртта разпитва вече кой си“

Кръстьо Раленков

 

Защо ѝ е на нея да разпитва,

когато даже отговор не чака?

Върви към теб, мечтите ти подритва,

изронила въздишките на мрака.

 

Недоизказан намек ти изпраща,

прицелва се в живот енигматичен.

Дървото на годините разклаща,

от корена страдание наднича.

 

Отложената нейна гилотина

сълзата ти превърна в капка восък.

Решила днес, че няма да отмине,

а ти решил си милост да не просиш.

 

Издигаш се, прегърнал я щастливо,

отгоре падат светещите думи

на стиховете грапави, но живи

и побеждаваш нейното безумие.

 

 

06.08.2025 г.

 

Лек път към звездите, Поете!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен ми е мъчно за човека! Мисля, че нашето отношение към него си пролича от стихотворенията, които посветихме в негова памет и ти, и аз. Всеки сам отговаря за личния си живот и не е нужно да дава гласност на грешните си стъпки. А и ние поднасяме възхищението си към поетичния талант на Раленков.
  • Мъчно ми е за Мускетаря, като го видях последния път в Тополовград, беше като сянка... Но това е животът..
  • Благодаря, Доре, благодаря Младене! Нека почетем паметта му с хубави мисли и изпратим по небесния път Мускетаря!🙏♥️
  • "Издигаш се, прегърнал я щастливо,
    отгоре падат светещите думи
    на стиховете грапави, но живи
    и побеждаваш нейното безумие ".... Чудесен стих, Мария! И нека да го прости Бог - Поета!
  • Бог да прости, Кръстьо!
    С него бяхме близки приятели и през 90-те години на миналия век издавахме заедно списание "Хермес", заедно с Емилия Дворянова и Вячеслав Остър. Кръстьо Раленков се подложи сам на огромни житейски изпитания и разруши напълно хубавия живот, който имаше. Скъса с майка си и баща си, разруши собственото си прекрасно семейство, съсипвайки живота на невероятно красивата си и духовна първа съпруга - известната редакторка Албена Раленкова /по баща Добрева/, която почина преди няколко месеца - лека й пръст! Дори не пожела да види и един-единствен път собствения си син Иван, и бе изгонен от погребението на баща си от родната си майка. Но всичко това той извърши с помощта на дявола, сякаш ръководен от инстинкта на поета - да стане пеещ пумпал под камшика на съдбата, за да изпее най-хубавите си песни...И мисля, че успя.
    Хубав стих си му посветила, Мария. Аплодисменти!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...