Тя
„Смъртта разпитва вече кой си“
Кръстьо Раленков
Защо ѝ е на нея да разпитва,
когато даже отговор не чака?
Върви към теб, мечтите ти подритва,
изронила въздишките на мрака.
Недоизказан намек ти изпраща,
прицелва се в живот енигматичен.
Дървото на годините разклаща,
от корена страдание наднича.
Отложената нейна гилотина
сълзата ти превърна в капка восък.
Решила днес, че няма да отмине,
а ти решил си милост да не просиш.
Издигаш се, прегърнал я щастливо,
отгоре падат светещите думи
на стиховете грапави, но живи
и побеждаваш нейното безумие.
06.08.2025 г.
Лек път към звездите, Поете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
