Тя, аз и безсънието

Далече някъде свети луна.
Между тези четири стени
тишината и мракът
правят любов,
а ние сме техните деца:
тя, аз и безсънието.
Безмълвни сенки без имена.
Косата ù е толкова червена
напоена сякаш с кръвта
на всички мъже,
които на драго сърце
биха умрели за нея.
Толкова е тихо -
казва ми тя,
че чувам как мигаш.
Но аз не мигам.
Само тя.
Толкова е тихо,
че чувам как сенките
се стичат бавно
по стените...