Тя е от новите
вярваш ли ù
че не люлее земята
та тя е изкусна танцьорка
и само изглежда
че ти играе по нотите
но главата...
там е кълбото от съскащите
а как само се крие
че преглъща отрова от мислите
и топва си фитила в
чернилката на душата
когато ти казва че те обича
заклещва прималялото ти тяло
в стъклена кутия
от която не се чуваш
какви ги приказваш
не
няма да те убие
но не смей да плуваш
че превръща синьото в червено
а стига ù само игла за да приготви
любимото си питие -
"чуждо себезалъгване
на дъното на мълчаливо море"
и какво...
още една душа ще си замине
о не
тя ги събира
ще я познаеш
по корабните въжета
сключили възел в сърцето ти
и болката ударила с юмрук по слепоочието
но навярно ще е необратимо
когато прекъсне рефлекса да дишаш
ще ти натрапи подарък -
няколко секунди ясно съзнание
за да усетиш
че е безплодна откъм
състрадание...
© Стеляна All rights reserved.
