Тя е тъжна
Тя е тъжна. Очите - изстинали.
Уморено върви из града
и се вкопчва във своето минало...
Няма сън, няма даже мечта
и надежда за някакво бъдеще,
за разсипан в нозете й смях,
за приятел, очакващ зад ъгъла
на пътечка от сребърен прах.
Тя унило върви към дома си.
В този дом няма вече уют,
в този дом няма огън и щастие,
нито щит срещу зимния студ.
После бавно се слива с тъмата...
Но след нея остава следа -
два, три стиха - без име, без дата -
и изгряла в небето звезда.
Уморено върви из града
и се вкопчва във своето минало...
Няма сън, няма даже мечта
и надежда за някакво бъдеще,
за разсипан в нозете й смях,
за приятел, очакващ зад ъгъла
на пътечка от сребърен прах.
Тя унило върви към дома си.
В този дом няма вече уют,
в този дом няма огън и щастие,
нито щит срещу зимния студ.
После бавно се слива с тъмата...
Но след нея остава следа -
два, три стиха - без име, без дата -
и изгряла в небето звезда.
© Бианка Габровска All rights reserved.
