Най-прекрасна! И двайсетгодишна.
С бяла рокля на сини цветя.
От любов той не смее да диша.
Всички мисли открадна му тя.
Знойна хубост на трийсетгодишна.
На стотина се ражда веднъж.
Как след нея въздишат, въздишат...
Тя жена му е. Той ù е мъж.
Побеляла е. Сбръчкана. Стара.
Но е негова. Същата. Тя.
И все още да тръпне го кара
една рокля на сини цветя.