Nov 14, 2007, 9:46 AM

Тя, жената от сънищата

  Poetry » Love
1.1K 0 13
Тя ме поглежда с очи,
които са слънчеви златни лъчи.
Тя ме докосва с ръце,
които са клонки на любящо сърце.
Тя ме гали с дъх,
който е от лунно сияние мъх.
Тя ми шепти думи,
които нежно обладават ума ми.
Тя ми дарява радост,
която означава вечна младост.
Тя ме кани в един свят,
който е наситен с тюркоазен цвят.
Тя умее да ме поведе
високо в безоблачното чисто небе.
Тя е жената от съня,
преливаща с обичта си в деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...