Тя, преди да стана- аз
Прекара живота си по чужди гари, в чужди градове, в чужди квартири, пълни с чужди мебели, населени с чужд дух.
Не ти се прибираше в тях.
Нямаше нищо свое.
Живееше временно, с временни приятелства, във временна среда. Имаше временни любови и бягаше от всичко, което можеше да те накара да останеш на едно място завинаги.
Нямаше нищо постоянно.
В целия този хаос трябваше да оцелееш.
Изгради си свой собствен свят. Той беше в теб и него можеше да вземеш със себе си. Насели чуждите пространства с твоя дух, за да ти бъде уютно. Престана да пишеш по стените, а в себе си. Там бяха твоите мисли, за да не забравиш коя си.
Вечер заспиваше с любимото си мече, за да заспиш обичана.
Снимаше непрекъснато, за да имаш спомени.
Препрочиташе любимите си книги, слушаше любимата си музика.
Вече имаше свои любими неща.
Като се замисля, май че няма друго.
Целия ти досегашен живот се събира в малка пътна чанта...
© Румяна Димитрова All rights reserved.
Всички сме пътници, с пътни чанти... 
