Тя спи, но защо
украсявам инстинкта си със самоирония
и правя несъзнаващ скок върху
скали тъмнокожи
не се познавам разгневена съм
на черноок мъж
който хвърля лепкава кал срещу котката
и си мисли че е дж. казанова
стрелките на часовника изглеждат
твърде безводни
твърде пелтечещи
живея в едно такова протрито
изръфано изръбено време
хриповете на въглените
се готвят за масови сцени
за денонощни стражи
котката спи говори насън:
"чувствам се спокойна сред хора"
разбирам те котке но някои хора
се крият в ключалки някои остават
там завинаги
има тъмни хора които мачкат
копнежите като фасове
думите ми влизат
през едното ухо на котката
през другото излизат
спинкай котке далече няма да стигнеш
винаги ще те наричам кон с капаци
© Светла All rights reserved.
