Тя ужким си е същата вода
Ще бъда най-сърдитата луна,
която в твоите сънища наднича.
И ще повтарям докато заспя:
„Не те обичам! Не, не те обичам!”
Ще бъдеш въпросителният знак
изплувал над ръба на океана.
И вечно неразбрал, защо и как
водата се превръща в морска пяна...
Тя ужким си е същата вода
способна да удави и да милва,
но се троши под пръстите така,
че спомените си променят смисъла.
И ти си ужким същият моряк
превърнал любовта си във забава.
Но в люшкането между бряг и бряг
най-истинската обич си удавил...
© Дочка Василева All rights reserved.
