Тази подла, неприлична, безмерна тъга...
Плътно впита във мен-ненаситна и жадна.
Не знам как ми се случи, но това е наша игра.
А аз нямам полезни ходове, когато ми заповядва.
Иска ме тиха, послушна, превита на две.
Да съм нейна когато, където и колкото мога.
"Днес е за кратко-казва ми-нямам много време за теб.
Тръгвай бързо! Нали не искаш да го направим пред хората!?"
И аз бързам. Да опазя грима и достойнството си, да сваля очилата.
Измъквам се непохватно.
Уверявам, че ще се върна след малко.
Изпреварвам я, търся най-тъмния ъгъл почти тичешком ...