Тя знае как да ме има
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Тази подла, неприлична, безмерна тъга...
Плътно впита във мен-ненаситна и жадна.
Не знам как ми се случи, но това е наша игра.
А аз нямам полезни ходове, когато ми заповядва.
Иска ме тиха, послушна, превита на две.
Да съм нейна когато, където и колкото мога.
"Днес е за кратко-казва ми-нямам много време за теб.
Тръгвай бързо! Нали не искаш да го направим пред хората!?"
И аз бързам. Да опазя грима и достойнството си, да сваля очилата.
Измъквам се непохватно.
Уверявам, че ще се върна след малко.
Изпреварвам я, търся най-тъмния ъгъл почти тичешком
и ѝ се давам като последната курва - набързо и права.
Обладава ме яростно. Утихваме. Една срещу друга стоим.
Тя, облегната на стената-задоволена, екстазна.
Чувам смеха ѝ "Хайде, време е да вървим!
Ще дойда отново за теб. Беше прекрасна!"
После вече не бързам, дишам до липса на срам.
И пак навън. За кой ли път, смляна от равнодушие...
Сядам, паля цигара. Покрай мен се заливат от смях.
Влизам в тона им, усмихвам се "Нещо пропуснах ли?"
© Ирина Колева All rights reserved.
Има само указания...
