Тъга

Poetry » Love

1.2K 0 2

Тъгата с мен се слива, със сълзи ме тя облива,

разделих се с любовта и сама съм аз сега.

Знам, времето лекува, и тъгата ще излекува.

Тази вечер аз тъгувам, но на щастлива се преструвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

elizabeth92 (Елизабет Николова)

ей страхотно е и е напълно вярно успехи

2009-02-21T17:38:59+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Харесах!

2009-02-16T20:08:02+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0