При мен завърна се тъгата,
от липсата ти заболя,
загуби своя цвят дъгата
и в сиво се обагри тя.
Заглъхна чучулиговата песен,
букетчето от незабравки прецъфтя,
светкавица небето ми посече,
а болката подаде ми ръка.
Нарекох си звезда със твойто име,
да ме огрява през нощта,
пътека лунна да открия
към твоята любов единствена.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
