При мен завърна се тъгата,
от липсата ти заболя,
загуби своя цвят дъгата
и в сиво се обагри тя.
Заглъхна чучулиговата песен,
букетчето от незабравки прецъфтя,
светкавица небето ми посече,
а болката подаде ми ръка.
Нарекох си звезда със твойто име,
да ме огрява през нощта,
пътека лунна да открия
към твоята любов единствена.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
