Feb 12, 2019, 10:08 AM

Тъга

Poetry » Love

437 0 0

Живея някак си, тука и сега...
Живея някак си, всичко е тъга...
Живееш някак, дали във свобода?
Живееш някак си, искаш ли това?

Не си отивай, след като се случи!
Ясно е, че реалността ни мъчи...
Усещам те и без да си говорим...
В реалността ненужно е да спорим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Липсва ми щастието ти...

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0