Тъгата
Бях бременна с тъга. Не се сърди.
Не исках да узнаеш, че те чакам.
Тъгата малко рано се роди.
Пових я в одеялото на мрака.
Изкъпах я в сълзи. И все по теб.
Нахраних я с надежди остарели.
С мечти съших ù люлчица от креп.
От спомени изплетох ù дантели.
А ти не си дойде. Не те виня.
Не знаеше дори, че съществува
Тъгата, нашта малка дъщеря.
Така невероятно ти се струва,
че я нарекох с името Любов.
Но бащиното име... неизвестно...
Със нас да бъдеш ти не си готов...
Разбирам те... Не ти се сърдя... Честно...
Ще я отгледам горда и сама.
Ще нося кръста кротко, без въпроси.
Порасне ли, ще ти я пратя у дома.
Да видиш, че лицето твое носи.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
