Тъгата е уютна, топъл скут,
завивка от перца – по драки сбрани,
усмивката на онзи градски луд,
с безумие превързал свойте рани.
Тъгата е усещане за дом.
Заключен. В който никой и не влиза.
По-вярна и от куче ти е, щом
загърне те с копривената риза.
Тъгата, тя обича по веднъж.
И всъщност правилата ѝ са прости,
дори да не е капнал капка дъжд,
прегръща те и мокър си. До кости...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
