Тъй нежно шумоли в душата
Тъй нежно шумоли в душата
този есенен жълт листопад,
че попива в синева сълзата,
за да бликне в пролетен цвят.
Герданче от спомени нанизах
последно закопчавам звездите,
за да греят нощем в очите ни
и се топлят взаимно душите.
Щом нахлуят влажни мъглите
в съдраните дрехи на вятъра,
аз събличам до голо мечтите
и полагам сърцето в ръката ти.
Страстно въздишат върбите
и поглъщат съня на реката,
вали листопадът в косите ни
поредна житейска награда…
Над нас ще свети като ден
вдъхновено за живот небето,
ще лудува и ще диша в мен
мъничка частица от детето!
© Миночка Митева All rights reserved.
