Тъй нежно шумоли в душата
този есенен жълт листопад,
че попива в синева сълзата,
за да бликне в пролетен цвят.
Герданче от спомени нанизах
последно закопчавам звездите,
за да греят нощем в очите ни
и се топлят взаимно душите.
Щом нахлуят влажни мъглите
в съдраните дрехи на вятъра,
аз събличам до голо мечтите
и полагам сърцето в ръката ти. ...