Тъжна любов
Някак тъжна е нашта любов -
тайна, грешна и не за пред хора.
Тя не е на духа благослов.
Чувство странно, родено във спора
на сърцето и разума хладен.
Ти желаеш ме сляпо, на страстта си отдаден.
Аз се люшкам виновно между две мигновения.
Капка нежност ти давам и търся спасение.
С неизбежна обреченост с теб потъваме в чувствата,
неразумно повярвали в красива заблуда.
Как играем на влюбени! (И го правим изкусно!)
Това наше упорство дори ме учудва.
Тъжната ни любов продължава да свети.
Ние - нейните сенки - се греем на нея.
Предизвикваме всеки ден разума и Небето.
Не желаем да свършва. Да я спрем не умеем...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
