ТЪЖНА НАСЛАДА
Денят е дъждовен.
Аз съм унесен.
Гледам виновно
странната Есен.
Оранжево-жълта,
с кафява усмивка.
В душата нахълтва,
и плаче с извивки.
Зряла госпожа
с фибри лъстливи.
Подготвила ложе
с цветя самодиви.
Денят е дъждовен.
Аз съм унесен.
В хижата ловна
те чакам, метресо!
© Венцислав All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
