ТЪЖНА НАСЛАДА
Денят е дъждовен.
Аз съм унесен.
Гледам виновно
странната Есен.
Оранжево-жълта,
с кафява усмивка.
В душата нахълтва,
и плаче с извивки.
Зряла госпожа
с фибри лъстливи.
Подготвила ложе
с цветя самодиви.
Денят е дъждовен.
Аз съм унесен.
В хижата ловна
те чакам, метресо!
© Венцислав All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
