Тъжна нощ
Луната самотно в нощта си блести,
а звездите сега се превръщат в сълзи.
И тези сълзи от очите текат,
заедно с мен часовете броят.
И ето, часовникът удари полунощ,
но телефонът не звънна тази нощ.
Не чух твоя глас красив и далечен
и затова душата на самота се обрече.
Не знам къде и с кого си сега.
Знам само, че е тъжна нощта,
знам, че искам да си с мен... ...