Apr 10, 2014, 11:08 AM

Тъжна раздяла

  Poetry » Love
625 0 2

Ден след ден

Животът си минава;

И започнахме със теб...

Животът да ни отчуждава!

Станали сме други хора...

Криви, леви даже зли.

Злобата ни се разрасна,

във ненавист чак дори.

Но защо това се случи,

как при нас се то яви.

И защо със тебе двама

страшно то ни раздели.

Ден след ден 

Животът си минава...

Няма радост, нито смях...!

Само погледи коварни

споделяме си в този час.

Аз ли,Ти ли, не разбрахме,

кой виновен е и как...!

Но със тебе разрушихме

всички радости за НАС!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина вярна констатация...И въпреки всичко продължаваме да го правим!!!
  • Така е, за всичко сме си виновни само хората,както мислим,така и живеем!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...