Тъжната китара
Тъжната китара
Замлъкнала е в ъгъла китарата –
тъгува по отминалите дни,
когато любовта живя в дома ми,
когато в този дом живя и ти.
Останала без струни и душа,
сънува музика и глъч човешка,
със мъртви за живота сетива,
отронва тиха, тягостна въздишка.
- Китаро мила, дружке, не тъжи
и аз изплаках си в тъга очите...
Ще дойдат пак щастливите ни дни -
с теб ще възпяваме луната и звездите.
Невярващо китарата мълчи,
със укор ням във ъгъла бледнее.
- Какво говориш, мила, не лъжи,
че без любов коя китара пее?!
© Дорика Цачева All rights reserved.
