Feb 6, 2010, 8:10 PM

Тъжни домове

  Poetry » Other
660 0 2

О, колко много тъжни домове!

Зад зидовете с погледи студени

ме срещат и изпращат! Без криле,

стърчат над тях забравени антени...

 

Човешки смях тревожния покой

на дворовете днес не нарушава!

Вратите са безмълвни... Няма кой

в огнищата да разгори жарава!

 

Навярно някъде, сред чужда реч,

стопаните им всеки ден добруват,

а в нощите сънуват как, далеч

на юг, лози под слънцето лудуват!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...