Feb 6, 2010, 8:10 PM

Тъжни домове 

  Poetry » Other
505 0 2

О, колко много тъжни домове!

Зад зидовете с погледи студени

ме срещат и изпращат! Без криле,

стърчат над тях забравени антени...

 

Човешки смях тревожния покой

на дворовете днес не нарушава!

Вратите са безмълвни... Няма кой

в огнищата да разгори жарава!

 

Навярно някъде, сред чужда реч,

стопаните им всеки ден добруват,

а в нощите сънуват как, далеч

на юг, лози под слънцето лудуват!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??