Jan 24, 2015, 8:18 AM

Тъжни залези...

687 0 4

Тъжни залези...

 

Обичам слънчевите залези

и красотата им самотно-тъжна,

с една обреченост белязани!...

Догарящи...

... Ах, ето плъзна

по Океана лъч последен,

разжари водната стихия-

тя лумна в пламък, ала леден

и теменужен здрач покри я...

... Като пред огън ритуален,

с душа  притихнала в молитва,

стоя мечтателно печален,

а залезът над мен разсипва

на красотата своя нежна

цветята нацъфтели късно...

.... Замислен тъй стоя и чезна,

и тъжно ми е...

... Тъжно...

... Тъжно!...

 

1981.

Индийския океан

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • красиво!
  • Красива тъга...
  • Много талантлива творба. Много красива, образна и много тъжна,но аз
    те разбирам прекрасно. Залез в природата и залез в живота, но въпреки това носят в себе си и собствения си чар...
    Поздрав от сърце и ведър ден!
  • "... Като пред огън ритуален,
    с душа притихнала в молитва,
    стоя мечтателно печален,
    а залезът над мен разсипва
    на красотата своя нежна
    цветята нацъфтели късно...
    .... Замислен тъй стоя и чезна,
    и тъжно ми е...
    ... Тъжно...
    ... Тъжно!..."

    Красива, вълнуваща творба...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...