Тъжните неща
Ако изплача тъжните неща докрай,
морето няма вече да е до колене
и няма да съм Ева от неземен рай,
ще ме лекува Време,
но от сърцето по парченца ще отнеме.
Ако приспя Любовта
греховно щастлива,
от хиляди мълчания по-тих ще е света
в безсъница необятна и сива.
Ако заситя се с Достатъчността,
не само сянката ми ще е почерняла,
да изтръпна в обич искам, в Белота,
тъгата да не може да не бъде бяла.
Ако забравя, че Младостта си отива
с уморени очи и ръце,
(макар незаконно красива)
Обич безсмъртно пулсира
в синкоп на нетленно сърце.
Galaxi
© Галина All rights reserved.
