Тъжният човек в мрака
И както бяхме някога деца, от клоните на времето отронени,
сълзи, пропити в почва горска, обелените лакти, колена.
Бутилка прашна лимонада…
А тъжният човек танцуваше във мрака.
Безумни мисли и мечти, достигащи безкрая,
хиляди пътища, посоки, следвани до края,
и мъртви есенни листа.
А тъжният човек танцуваше във мрака.
Тъй вярвахме, че няма ний да спрем дотук,
тъй вярвахме, че пътят наш ще продължи.
Че младостта избавя всичките беди…
А тъжният човек все тъй танцуваше сред мрака…
И виното горчиво прогаря нашите изгубени мечти,
виенско колело от спомени, светът не беше никак сив,
тъй вярвахме, а се залъгахме, че нещо продължава,
че приказката няма все да се стопява...
А тъжният човек танцуваше във мрака.
И той се сменя постоянно, всеки час.
Днес може да си ти, а утре ще съм аз.
Че той е всичко, дето ни спасяваше преди,
а пък сега е всичко, що ни дели.
И тъжни хора пак танцуват в мрака…
© Галя All rights reserved.
