Тъжно е...!
Тъжно е...!
Тъжно е, теб те няма! Тъжно е, не си до мен, тъжно е, че слънцето навън печее тъжно е, че плача като мъничко дете!
Всеки ден започва с мъката в сърцето, тъжно е, но теб те няма, само споменът таи се в болната душа, етое пак умира мъничка сълза!
Тъжно е, къде си... искам те до мен, пак с усмивка да посрещнем някой слънчев зимен ден. Но теб те няма все така, тъжно си остава в моята душа!
Тъжно е, че дори в съня ми теб те няма, тъжно е, че умира една любов голяма!
© Кирил Киряков All rights reserved.