Често пиша за тъга
и за болката в света
Но не съм аз все така
тъжна,плачеща душа
Със усмивката живея
спътник ми е в деня
И обичам да се смея
до късно през нощта
Може сутрешна роса
да ме накара да летя
Или детската усмивка
да ме дари с топлина
Но това са настроения
извиращи от моята душа
Зареждащи ме с енергия
и сили за да продължа
Да , това ми е съдбата
И не мога да я променя
Сама си слагам етикета
Тъжно-весела жена
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
