Етчи (Анета Саманлиева) Етчи (Анета Саманлиева)
2 432
18 jul 2006, 9:32

Тъжно-весела жена

  Poesía
848 0 7

Често пиша за тъга

и за болката в света

Но не съм аз все така

тъжна,плачеща душа

 

Със усмивката живея

спътник ми е в деня

И обичам да се смея

до късно през нощта

 

Може сутрешна роса

да ме накара да летя

Или детската усмивка

да ме дари с топлина

 

Но това са настроения

извиращи от моята душа

Зареждащи ме с енергия

и  сили  за  да  продължа

 

Да , това ми е съдбата

И не мога да я променя

Сама си слагам етикета

   Тъжно-весела жена

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Прав си Иво,а и без да сме изпитали тъга
    няма как да усетим сладостта от радостта

    Поздрав и усмивка в разгара на ноща
  • eddie (Ивайло Яков)
    eddie (Ивайло Яков)
    Тьгата бьрзо се стопява
    усмивка щом й натделява!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Благодаря ви за коментарите приятели
    Признавам че веселото в мен надделява

    Поздрав за всички вас в тази нежна нощ
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Но това са настроения
    извиращи от моята душа
    Зареждащи ме с енергия
    и сили за да продължа
    Бъди силна,бъди жена,но по-често весела жена
    Поздрави,мила!
  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Поздрав, Етчи!
    Такъв е животът - сълза и смях - преплетени, редуващи се моменти на тъга и радост! Нека радостните мигове да са по-многобройни!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0