тъжно влюбена

phantasmagoria (Тайна)
20 23

Mar 5, 2016, 8:03 PM

Poetry » Love

465 0 2

На Ф.

Не можем ли да се приемем

каквито сме, без да се питаме?

Така е трудно да намериш

човек, без който да си никой.

Заглеждам се в тълпите. Хиляди

красиви хора ще открия.

Но само ти си ми любим и

със тебе само е Магия.

Смехът ми като от сапун

балонено за миг се спуква.

И ето, че така тъжа,

че всичко хубаво помръква.

Не знам къде си и защо

не си сега и ти със мен.

И приказка е любовта,

когато ти разказваш в плен...

Сърцето ми без глас мълчи,

от остра мъка наранено.

И спомен за едни очи

ме пари като късче ледено...

Не искам пищни серенади.

Не искам да ми пишат стихове.

До тебе пее тишината

и казва всичко... всичко... всичко...

Please sign in with your account so you can comment and vote.