Mar 5, 2016, 8:03 PM

тъжно влюбена

  Poetry » Love
717 0 2

На Ф.

 

Не можем ли да се приемем

каквито сме, без да се питаме?

Така е трудно да намериш

човек, без който да си никой.

Заглеждам се в тълпите. Хиляди

красиви хора ще открия.

Но само ти си ми любим и 

със тебе само е Магия.

Смехът ми като от сапун

балонено за миг се спуква.

И ето, че така тъжа,

че всичко хубаво помръква.

Не знам къде си и защо

не си сега и ти със мен.

И приказка е любовта, 

когато ти разказваш в плен...

Сърцето ми без глас мълчи,

от остра мъка наранено.

И спомен за едни очи

ме пари като късче ледено...

Не искам пищни серенади.

Не искам да ми пишат стихове.

До тебе пее тишината

и казва всичко... всичко... всичко...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...