На Ф.
Не можем ли да се приемем
каквито сме, без да се питаме?
Така е трудно да намериш
човек, без който да си никой.
Заглеждам се в тълпите. Хиляди
красиви хора ще открия.
Но само ти си ми любим и
със тебе само е Магия.
Смехът ми като от сапун
балонено за миг се спуква.
И ето, че така тъжа,
че всичко хубаво помръква.
Не знам къде си и защо
не си сега и ти със мен.
И приказка е любовта,
когато ти разказваш в плен...
Сърцето ми без глас мълчи,
от остра мъка наранено.
И спомен за едни очи
ме пари като късче ледено...
Не искам пищни серенади.
Не искам да ми пишат стихове.
До тебе пее тишината
и казва всичко... всичко... всичко...
© Тайна All rights reserved.